Постинг
08.08.2008 23:10 -
Зелени спомени(началото на моята приказка)
Мрачен ден.Един от многото тогава.Звъннах на една приятелка да й кажа какво си имам.
Тя дойде.
Не бях свивала преди.Бях си дърпала 2-3 пъти.Бях малка.
Тя го сви.Не си спомням какво точно стана.Известно време се смяхме като побъркани.Това си спомням от първия път.
После започнах да ходя по купони.Там се научих да свивам добре.Много добре.
Мина известно време.Докато си мислех,че спирам,когато си поискам,"последната" дръпка се повтаряше всеки ден.Пари имах.И наште още ми вярваха.
Като казвам бях малка,наистина бях малка.7ми клас.
Тогава започна моята объркана приказка.Исках да опитам от всичко.А бях малка.И намерих.И започнах.
После отидох в елитна гимназия.Там се събрахме веднага малките"тревоманчета".Всичките интересни."Големи".
Така,така.
Пушехме.Беше забавно.
Първо се смеехме и не помнехме нищо.Нищо.
После започнахме да се чувстваме силни.Мощни.Недостижими.Беше нещо като "super power".Чувствахме се най-големите.
Започнахме да пушим през ден.После всеки ден.
Спомням си как стоях на прозореца и обмислях как и кога да си нарежа вените.
Викна ме най-добрата ми приятелка:
-Намерихме.Тръгвай.
Тръгнах.Отидохме в нещо като мансарда.Всъшност не знам какво е мансарда.Но да речем,че това е било Мансардата.Свихме както винаги.Някои ги хвана веднага.Други след малко.Аз и Приятелката(най-добрата)само седяхме,гледахме празната стая и от време на време се поклащахме.Нас не ни хващаше лесно.
Отворихме водката и се почерпихме за..за..не знам.Че сме заедно.
После решихме че отиваме на вън,и по нас тръгнаха веселите ни приятели.
В този ден осъзнах,че тревата е само губене на време.Че даже не ме прави весела.
Колкото повече наближаваше зимата,толкова по-тегаво ставаше.
Тя дойде.
Не бях свивала преди.Бях си дърпала 2-3 пъти.Бях малка.
Тя го сви.Не си спомням какво точно стана.Известно време се смяхме като побъркани.Това си спомням от първия път.
После започнах да ходя по купони.Там се научих да свивам добре.Много добре.
Мина известно време.Докато си мислех,че спирам,когато си поискам,"последната" дръпка се повтаряше всеки ден.Пари имах.И наште още ми вярваха.
Като казвам бях малка,наистина бях малка.7ми клас.
Тогава започна моята объркана приказка.Исках да опитам от всичко.А бях малка.И намерих.И започнах.
После отидох в елитна гимназия.Там се събрахме веднага малките"тревоманчета".Всичките интересни."Големи".
Така,така.
Пушехме.Беше забавно.
Първо се смеехме и не помнехме нищо.Нищо.
После започнахме да се чувстваме силни.Мощни.Недостижими.Беше нещо като "super power".Чувствахме се най-големите.
Започнахме да пушим през ден.После всеки ден.
Спомням си как стоях на прозореца и обмислях как и кога да си нарежа вените.
Викна ме най-добрата ми приятелка:
-Намерихме.Тръгвай.
Тръгнах.Отидохме в нещо като мансарда.Всъшност не знам какво е мансарда.Но да речем,че това е било Мансардата.Свихме както винаги.Някои ги хвана веднага.Други след малко.Аз и Приятелката(най-добрата)само седяхме,гледахме празната стая и от време на време се поклащахме.Нас не ни хващаше лесно.
Отворихме водката и се почерпихме за..за..не знам.Че сме заедно.
После решихме че отиваме на вън,и по нас тръгнаха веселите ни приятели.
В този ден осъзнах,че тревата е само губене на време.Че даже не ме прави весела.
Колкото повече наближаваше зимата,толкова по-тегаво ставаше.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 119
Архив
